Българските разменни и юбилейни монети се изработват в Монетен двор. За изработката им се използват разнообразни метали и сплави - злато, сребро, платина, мед-никел, желязо и др.

Монетата е паричен знак и универсално платежно средство, еталон за стойност. Монетата е метален къс с определено тегло, размери, вид и чистота на метала или сплавта, на повърхността на която има гравюри, одобрени от официалната власт. Монетата има винаги две страни: лице - аверс, носи символите номинал и емисия, а обратната страна - реверс съдържа изображения и надписи, присъщи на епохата и времето през което са сечени. Това са паметни събития, видни личности и национални светини. Това ни дава основание да твърдим, че всяка монета е паметник на изкуството, съхранил частица от историческата памет на нацията, ценен източник на информация за всестранно изучаване на икономическата, политическата и културна история на народите, да съдим за тяхната материална и духовна култура, за националното богатство и финансова мощ на държавата отсякла тези монети.

Монетосеченето в България датира от 1218-1240 година, по времето на цар Иван Асен II, когато за първи път върху монетите е изписано името на български владетел.

Второто обикновено Народно събрание, през юни 1880г., приема Закон за правото на резание на монети в Княжеството , с който се дава изключителното право на държавата да сече и пуска в обръщение монети. Създава се национална парична единица ЛЕВ, разделен на 100 стотинки.

Принципите на Латинския монетен съюз са основа за монетната ни система, която дава право да се секат и използват три вида монети - златни, сребърни и медни. Младата българска държава не разполага със собствена монетарница, и първите новобългарски монети са отсечени още следващата година в Бирмингам - Англия. През различните периоди, в зависимост от това в кои прерогативи попада емитирането на националните парични знаци, на Министерство на финансите или на БНБ, те препоръчват отсичането на монетите да бъде изпълнявано от най-добрите за времето си европейски монетни дворове в Русия, Австро-Унгария, Германия, Франция и Белгия.

Българският Монетен двор се открива през 1952 година.